парков

Речник на българския език

па̀рков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. парк

Грешни изписвания (3)

  • паркув
  • паркоф
  • паркуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пар-ков
непълен член пар-ко-вия
пълен член пар-ко-ви-ят
ж. р. пар-ко-ва
членувано пар-ко-ва-та
ср. р. пар-ко-во
членувано пар-ко-во-то
мн. ч. пар-ко-ви
членувано пар-ко-ви-те