парк

Речник на българския език

парк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

па̀ркът, па̀рка, мн. па̀ркове, (два) па̀рка, м.
1. Голяма градина с алеи и насаждения. Разходихме се в парка.
2. Място, в което се съхраняват природна забележителност, животински или растителни видове; резерват. Национален парк “Витоша”.
3. Съвкупността от превозни средства. Градски автомобилен парк.
4. Място за съхраняване и ремонт на превозни средства и техника.
прил. па̀рков, па̀ркова, па̀рково, мн. па̀ркови.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. парк
непълен член пар-ка
пълен член пар-кът
мн.ч. пар-ко-ве
членувано пар-ко-ве-те
бройна форма пар-ка
звателна форма