градина

Речник на българския език

1. градѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. градѝни, ж.
1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина.
2. Парк в селище. Градска градина. Морска градина.
същ. умал. градѝнка, мн. градѝнки, ж.
прил. градѝнски, градѝнска, градѝнско, мн. градѝнски. Градинско цвете.
Детска градина. — Учебно-възпитателно заведение за деца от три- до шестгодишна възраст.
Зоологическа градина. — Място, където различни видове (диви) животни и птици се отглеждат за показване на хората.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • градинъ
  • гръдина
  • гръдинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ди-на
членувано гра-ди-на-та
мн.ч. гра-ди-ни
членувано гра-ди-ни-те
звателна форма

2. Градѝна географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Градинъ
  • Гръдина
  • Гръдинъ