паваж

Речник на българския език

пава̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид улична настилка от каменни блокове (павета).

Грешни изписвания (2)

  • паваш
  • пъваш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-важ
непълен член па-ва-жа
пълен член па-ва-жът
мн.ч. па-ва-жи
членувано па-ва-жи-те
бройна форма па-ва-жа
звателна форма