калдъръм

Речник на българския език

калдъръ̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Настилка на двор или улица, направена от обли камъни. По старите улички има калдъръм.

Грешни изписвания (3)

  • калдаръм
  • кълдаръм
  • кълдъръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-дъ-ръм
непълен член кал-дъ-ръ-ма
пълен член кал-дъ-ръ-мът
мн.ч. кал-дъ-ръ-ми
членувано кал-дъ-ръ-ми-те
бройна форма кал-дъ-ръ-ма
звателна форма