охранен

Речник на българския език

1. охра̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

охра̀нена, охра̀нено, мн. охра̀нени, прил. Дебел, тлъст. Охранена овца.

Грешни изписвания (3)

  • охранин
  • ухранен
  • ухранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ох-ра-нен
непълен член ох-ра-не-ния
пълен член ох-ра-не-ни-ят
ж. р. ох-ра-не-на
членувано ох-ра-не-на-та
ср. р. ох-ра-не-но
членувано ох-ра-не-но-то
мн. ч. ох-ра-не-ни
членувано ох-ра-не-ни-те

2. охранен — мин. страд. прич. м. р.

охранен е производна форма на охраня (мин. страд. прич. м. р.).