охотно

Речник на българския език

1. охо̀тно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • охотну
  • ухотно
  • ухотну

2. охотно — ср. р.

охотно е производна форма на охотен (ср. р.).