отрудя

Речник на българския език

отрудя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отрудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-ру-дя от-ру-дим
2 лице от-ру-диш от-ру-ди-те
3 лице от-ру-ди от-ру-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-ру-дих от-ру-дих-ме
2 лице от-ру-ди от-ру-дих-те
3 лице от-ру-ди от-ру-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-ру-дех от-ру-дех-ме
2 лице от-ру-де-ше от-ру-дех-те
3 лице от-ру-де-ше от-ру-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрудил съм отрудила съм отрудило съм отрудили сме
2 лице отрудил си отрудила си отрудило си отрудили сте
3 лице отрудил е отрудила е отрудило е отрудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отрудил бях отрудила бях отрудило бяхме отрудили
2 лице беше отрудил беше отрудила беше отрудило бяхте отрудили
3 лице беше отрудил беше отрудила беше отрудило бяха отрудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отрудя ще отрудим
2 лице ще отрудиш ще отрудите
3 лице ще отруди ще отрудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отрудил ще съм отрудила ще съм отрудило ще сме отрудили
2 лице ще си отрудил ще си отрудила ще си отрудило ще сте отрудили
3 лице ще е отрудил ще е отрудила ще е отрудило ще са отрудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отрудя щяхме да отрудим
2 лице щеше да отрудиш щяхте да отрудите
3 лице щеше да отруди щяха да отрудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отрудил щях да съм отрудила щях да съм отрудило щяхме да сме отрудили
2 лице щеше да си отрудил щеше да си отрудила щеше да си отрудило щяхте да сте отрудили
3 лице щеше да е отрудил щеше да е отрудила щеше да е отрудило щяха да са отрудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрудел съм отрудела съм отрудело съм отрудели сме
2 лице отрудел си отрудела си отрудело си отрудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрудил съм отрудила съм отрудило съм отрудили сме
2 лице отрудил си отрудила си отрудило си отрудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отрудил била съм отрудила било съм отрудило били сме отрудили
2 лице бил си отрудил била си отрудила било си отрудило били сте отрудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отрудя щяла съм да отрудя щяло съм да отрудя щели сме да отрудим
2 лице щял си да отрудиш щяла си да отрудиш щяло си да отрудиш щели сте да отрудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отрудил щяла съм да съм отрудила щяло съм да съм отрудило щели сме да сме отрудили
2 лице щял си да си отрудил щяла си да си отрудила щяло си да си отрудило щели сте да сте отрудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отрудил бих отрудила бих отрудило бихме отрудили
2 лице би отрудил би отрудила би отрудило бихте отрудили
3 лице би отрудил би отрудила би отрудило биха отрудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-ру-ди от-ру-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-ру-ден
непълен член от-ру-де-ния
пълен член от-ру-де-ни-ят
женски род от-ру-де-на
членувано от-ру-де-на-та
среден род от-ру-де-но
членувано от-ру-де-но-то
множествено число от-ру-де-ни
членувано от-ру-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ру-дил
непълен член от-ру-ди-лия
пълен член от-ру-ди-ли-ят
женски род от-ру-ди-ла
членувано от-ру-ди-ла-та
среден род от-ру-ди-ло
членувано от-ру-ди-ло-то
множествено число от-ру-ди-ли
членувано от-ру-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ру-дел
женски род от-ру-де-ла
среден род от-ру-де-ло
множествено число от-ру-де-ли