отрудил е

Речник на българския език

1. отрудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрудил е е производна форма на отрудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отрудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрудил е е производна форма на отрудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).