отрудил си

Речник на българския език

1. отрудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отрудил си е производна форма на отрудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отрудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отрудил си е производна форма на отрудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).