отровен

Речник на българския език

1. отро̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отро̀вна, отро̀вно, мн. отро̀вни, прил.
1. Който съдържа отрова. Отровни гъби.
2. Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания.
същ. отро̀вност, отровността̀, ж.
Отровна стрела. — Неприятни думи и намеци.

Грешни изписвания (3)

  • отровин
  • утровен
  • утровин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ро-вен
непълен член от-ро-ве-ния
пълен член от-ро-ве-ни-ят
ж. р. от-ро-ве-на
членувано от-ро-ве-на-та
ср. р. от-ро-ве-но
членувано от-ро-ве-но-то
мн. ч. от-ро-ве-ни
членувано от-ро-ве-ни-те

2. отро̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отро̀вна, отро̀вно, мн. отро̀вни, прил.
1. Който съдържа отрова. Отровни гъби.
2. Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания.
същ. отро̀вност, отровността̀, ж.
Отровна стрела. — Неприятни думи и намеци.

Грешни изписвания (3)

  • отровин
  • утровен
  • утровин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ро-вен
непълен член от-ров-ния
пълен член от-ров-ни-ят
ж. р. от-ров-на
членувано от-ров-на-та
ср. р. от-ров-но
членувано от-ров-но-то
мн. ч. от-ров-ни
членувано от-ров-ни-те

3. отровен — мин. страд. прич. м. р.

отровен е производна форма на отровя (мин. страд. прич. м. р.).