отрезвение

Речник на българския език

отрезвение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-рез-ве-ние
членувано от-рез-ве-ни-е-то
мн.ч. от-рез-ве-ния
членувано от-рез-ве-ни-я-та