окопитване

Речник на българския език

окопѝтване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • окопитвани
  • окопитвъне
  • окопитвъни
  • окупитване
  • окупитвани
  • окупитвъне
  • окупитвъни
  • укопитване
  • укопитвани
  • укопитвъне
  • укопитвъни
  • укупитване
  • укупитвани
  • укупитвъне
  • укупитвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. око-пит-ва-не
членувано око-пит-ва-не-то
мн.ч. око-пит-ва-ния
членувано око-пит-ва-ни-я-та