острило

Речник на българския език

1. острѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • острилу
  • устрило
  • устрилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-ри-ло
членувано ос-т-ри-ло-то
мн.ч. ос-т-ри-ла
членувано ос-т-ри-ла-та

2. острило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

острило е производна форма на остря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. острило — мин. деят. св. прич. ср. р.

острило е производна форма на остря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки