острилото

Речник на българския език

1. острилото — ед. ч. членувано

острилото е производна форма на острило (ед. ч. членувано).

2. острилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

острилото е производна форма на остря (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).