осеза̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
осеза̀телна, осеза̀телно, мн. осеза̀телни, прил.
1. Който се отнася до осезанието. Осезателно възприятие.
2. Прен. Който лесно се възприема или забелязва.
същ. осеза̀телност, осезателността̀, ж.
1. Който се отнася до осезанието. Осезателно възприятие.
2. Прен. Който лесно се възприема или забелязва.
същ. осеза̀телност, осезателността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- осезателин
- осезатилен
- осезатилин
- осизателен
- осизателин
- осизатилен
- осизатилин
- усезателен
- усезателин
- усезатилен
- усезатилин
- усизателен
- усизателин
- усизатилен
- усизатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | осе-за-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осе-за-тел-ния | ||
| пълен член | осе-за-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | осе-за-тел-на | ||
| членувано | осе-за-тел-на-та | ||
| ср. р. | осе-за-тел-но | ||
| членувано | осе-за-тел-но-то | ||
| мн. ч. | осе-за-тел-ни | ||
| членувано | осе-за-тел-ни-те | ||