опъване

Речник на българския език

опъ̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опъвани
  • опъвъне
  • опъвъни
  • упъване
  • упъвани
  • упъвъне
  • упъвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опъ-ва-не
членувано опъ-ва-не-то
мн.ч. опъ-ва-ния
членувано опъ-ва-ни-я-та