изпъване

Речник на българския език

изпъване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъ-ва-не
членувано из-пъ-ва-не-то
мн.ч. из-пъ-ва-ния
членувано из-пъ-ва-ни-я-та