опростея

Речник на българския език

опростѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

опростѐеш, мин. св. опростя̀х, мин. прич. опростя̀л, св.вж. [[опростявам 1 ._

Грешни изписвания (7)

  • опростеъ
  • опрустеъ
  • опрустея
  • упростеъ
  • упростея
  • упрустеъ
  • упрустея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-рос-тея оп-рос-те-ем
2 лице оп-рос-те-еш оп-рос-те-е-те
3 лице оп-рос-тее оп-рос-те-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-рос-тях оп-рос-тях-ме
2 лице оп-рос-тя оп-рос-тях-те
3 лице оп-рос-тя оп-рос-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-рос-те-ех оп-рос-те-ех-ме
2 лице оп-рос-те-е-ше оп-рос-те-ех-те
3 лице оп-рос-те-е-ше оп-рос-те-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опростял съм опростяла съм опростяло съм опростели сме
2 лице опростял си опростяла си опростяло си опростели сте
3 лице опростял е опростяла е опростяло е опростели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опростял бях опростяла бях опростяло бяхме опростели
2 лице беше опростял беше опростяла беше опростяло бяхте опростели
3 лице беше опростял беше опростяла беше опростяло бяха опростели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опростея ще опростеем
2 лице ще опростееш ще опростеете
3 лице ще опростее ще опростеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опростял ще съм опростяла ще съм опростяло ще сме опростели
2 лице ще си опростял ще си опростяла ще си опростяло ще сте опростели
3 лице ще е опростял ще е опростяла ще е опростяло ще са опростели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опростея щяхме да опростеем
2 лице щеше да опростееш щяхте да опростеете
3 лице щеше да опростее щяха да опростеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опростял щях да съм опростяла щях да съм опростяло щяхме да сме опростели
2 лице щеше да си опростял щеше да си опростяла щеше да си опростяло щяхте да сте опростели
3 лице щеше да е опростял щеше да е опростяла щеше да е опростяло щяха да са опростели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опростеел съм опростеела съм опростеело съм опростеели сме
2 лице опростеел си опростеела си опростеело си опростеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опростял съм опростяла съм опростяло съм опростели сме
2 лице опростял си опростяла си опростяло си опростели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опростял била съм опростяла било съм опростяло били сме опростели
2 лице бил си опростял била си опростяла било си опростяло били сте опростели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опростея щяла съм да опростея щяло съм да опростея щели сме да опростеем
2 лице щял си да опростееш щяла си да опростееш щяло си да опростееш щели сте да опростеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опростял щяла съм да съм опростяла щяло съм да съм опростяло щели сме да сме опростели
2 лице щял си да си опростял щяла си да си опростяла щяло си да си опростяло щели сте да сте опростели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опростял бих опростяла бих опростяло бихме опростели
2 лице би опростял би опростяла би опростяло бихте опростели
3 лице би опростял би опростяла би опростяло биха опростели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-рос-тей оп-рос-тей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рос-тял
непълен член оп-рос-те-лия
пълен член оп-рос-те-ли-ят
женски род оп-рос-тя-ла
членувано оп-рос-тя-ла-та
среден род оп-рос-тя-ло
членувано оп-рос-тя-ло-то
множествено число оп-рос-те-ли
членувано оп-рос-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рос-те-ел
женски род оп-рос-те-е-ла
среден род оп-рос-те-е-ло
множествено число оп-рос-те-е-ли