опростяло е

Речник на българския език

1. опростяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опростяло е е производна форма на опростя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опростяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опростяло е е производна форма на опростея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опростяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опростяло е е производна форма на опростея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).