опростял си

Речник на българския език

1. опростял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростял си е производна форма на опростя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опростял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростял си е производна форма на опростея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опростял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опростял си е производна форма на опростея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).