опал

Речник на българския език

опа̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Прозрачен минерал с млечносин до жълтеникавобял оттенък, считан за скъпоценен. Пръстен с опал.
2. Прозрачна ефирна тъкан. Рокля от опал.

Грешни изписвания (1)

  • упал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опал
непълен член опа-ла
пълен член опа-лът
мн.ч. опа-ли
членувано опа-ли-те
бройна форма опа-ла
звателна форма