опалите

Речник на българския език

1. опалите — мн. ч. членувано

опалите е производна форма на опал (мн. ч. членувано).

2. опалите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

опалите е производна форма на опаля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).