окръжен

Речник на българския език

1. окръ̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

окръ̀жна, окръ̀жно, мн. окръ̀жни, прил. Който се отнася до окръг. Окръжна болница.

Грешни изписвания (3)

  • окръжин
  • укръжен
  • укръжин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ок-ръ-жен
непълен член ок-ръж-ния
пълен член ок-ръж-ни-ят
ж. р. ок-ръж-на
членувано ок-ръж-на-та
ср. р. ок-ръж-но
членувано ок-ръж-но-то
мн. ч. ок-ръж-ни
членувано ок-ръж-ни-те

2. окръжен — мин. страд. прич. м. р.

окръжен е производна форма на окръжа (мин. страд. прич. м. р.).