окачалка

Речник на българския език

окача̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. окача̀лки, ж. Закачалка.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • окачалкъ
  • окъчалка
  • окъчалкъ
  • укачалка
  • укачалкъ
  • укъчалка
  • укъчалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-чал-ка
членувано ока-чал-ка-та
мн.ч. ока-чал-ки
членувано ока-чал-ки-те
звателна форма