закачалка

Речник на българския език

закача̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. закача̀лки, ж.
1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи.
2. Приспособление с кука за окачване на дреха в гардероб. Трябва да си купя няколко закачалки.
3. Гайка, пришита към дреха, за окачване.
4. Всяко приспособление за окачване.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • закачалкъ
  • закъчалка
  • закъчалкъ
  • зъкачалка
  • зъкачалкъ
  • зъкъчалка
  • зъкъчалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ка-чал-ка
членувано за-ка-чал-ка-та
мн.ч. за-ка-чал-ки
членувано за-ка-чал-ки-те
звателна форма