огниво

Речник на българския език

1. огнѝво съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. огнѝва, ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • огниву
  • угниво
  • угниву

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-ни-во
членувано ог-ни-во-то
мн.ч. ог-ни-ва
членувано ог-ни-ва-та

2. огнѝво наречие (тип 188) редактиране

Значение

мн. огнѝва, ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • огниву
  • угниво
  • угниву