кремък

Речник на българския език

крѐмък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Много твърд минерал, кварц, от който при удар изхвърчат искри.
2. Парче от този минерал.
прил. крѐмъчен, крѐмъчна, крѐмъчно, мн. крѐмъчни.
Като кремък. — Много твърд (човек, характер).

Грешни изписвания (1)

  • кремак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-мък
непълен член кре-мъ-ка
пълен член кре-мъ-кът
мн.ч. кре-мъ-ци
членувано кре-мъ-ци-те
бройна форма кре-мъ-ка
звателна форма