1.
огледа̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. огледала̀, ср.
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало.
2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика.
3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро.
същ. умал. огледа̀лце, мн. огледа̀лца, ср. (в 1 знач.).
• Когато си видя ушите без огледало. — Ирон. Никога.
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало.
2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика.
3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро.
същ. умал. огледа̀лце, мн. огледа̀лца, ср. (в 1 знач.).
• Когато си видя ушите без огледало. — Ирон. Никога.
Грешни изписвания (7)
- огледалу
- оглидало
- оглидалу
- угледало
- угледалу
- углидало
- углидалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ог-ле-да-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ог-ле-да-ло-то | |
| мн.ч. | ог-ле-да-ла | |
| членувано | ог-ле-да-ла-та |
2. огледало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
огледало е производна форма на огледам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. огледало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
огледало е производна форма на огледам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. огледало — мин. деят. св. прич. ср. р.
огледало е производна форма на огледам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
5. огледало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
огледало е производна форма на огледам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).