огледала

Речник на българския език

1. огледала — мн. ч.

огледала е производна форма на огледало (мн. ч.).

2. огледала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

огледала е производна форма на огледам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. огледала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

огледала е производна форма на огледам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. огледала — мин. деят. св. прич. ж. р.

огледала е производна форма на огледам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. огледала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

огледала е производна форма на огледам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).