обувен

Речник на българския език

обу̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обувин
  • убувен
  • убувин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обу-вен
непълен член обув-ния
пълен член обув-ни-ят
ж. р. обув-на
членувано обув-на-та
ср. р. обув-но
членувано обув-но-то
мн. ч. обув-ни
членувано обув-ни-те