обувки

Речник на българския език

1. обу̀вки некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., обу̀вка[[]], ж.
1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни обувки.
2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. Официални черни обувки.
прил. обу̀вен, обу̀вна, обу̀вно, мн. обу̀вни. Обувен завод. Обувен магазин.
Къде го стиска обувката.Разг. Какво тревожи или притеснява някого.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • обувке
  • обуфке
  • обуфки
  • убувке
  • убувки
  • убуфке
  • убуфки

2. обувки — мн. ч.

обувки е производна форма на обувка (мн. ч.).