оборудя

Речник на българския език

оборудя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оборудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обо-ру-дя обо-ру-дим
2 лице обо-ру-диш обо-ру-ди-те
3 лице обо-ру-ди обо-ру-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обо-ру-дих обо-ру-дих-ме
2 лице обо-ру-ди обо-ру-дих-те
3 лице обо-ру-ди обо-ру-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обо-ру-дех обо-ру-дех-ме
2 лице обо-ру-де-ше обо-ру-дех-те
3 лице обо-ру-де-ше обо-ру-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оборудил съм оборудила съм оборудило съм оборудили сме
2 лице оборудил си оборудила си оборудило си оборудили сте
3 лице оборудил е оборудила е оборудило е оборудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оборудил бях оборудила бях оборудило бяхме оборудили
2 лице беше оборудил беше оборудила беше оборудило бяхте оборудили
3 лице беше оборудил беше оборудила беше оборудило бяха оборудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оборудя ще оборудим
2 лице ще оборудиш ще оборудите
3 лице ще оборуди ще оборудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оборудил ще съм оборудила ще съм оборудило ще сме оборудили
2 лице ще си оборудил ще си оборудила ще си оборудило ще сте оборудили
3 лице ще е оборудил ще е оборудила ще е оборудило ще са оборудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оборудя щяхме да оборудим
2 лице щеше да оборудиш щяхте да оборудите
3 лице щеше да оборуди щяха да оборудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оборудил щях да съм оборудила щях да съм оборудило щяхме да сме оборудили
2 лице щеше да си оборудил щеше да си оборудила щеше да си оборудило щяхте да сте оборудили
3 лице щеше да е оборудил щеше да е оборудила щеше да е оборудило щяха да са оборудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оборудел съм оборудела съм оборудело съм оборудели сме
2 лице оборудел си оборудела си оборудело си оборудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оборудил съм оборудила съм оборудило съм оборудили сме
2 лице оборудил си оборудила си оборудило си оборудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оборудил била съм оборудила било съм оборудило били сме оборудили
2 лице бил си оборудил била си оборудила било си оборудило били сте оборудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оборудя щяла съм да оборудя щяло съм да оборудя щели сме да оборудим
2 лице щял си да оборудиш щяла си да оборудиш щяло си да оборудиш щели сте да оборудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оборудил щяла съм да съм оборудила щяло съм да съм оборудило щели сме да сме оборудили
2 лице щял си да си оборудил щяла си да си оборудила щяло си да си оборудило щели сте да сте оборудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оборудил бих оборудила бих оборудило бихме оборудили
2 лице би оборудил би оборудила би оборудило бихте оборудили
3 лице би оборудил би оборудила би оборудило биха оборудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обо-ру-ди обо-ру-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обо-ру-ден
непълен член обо-ру-де-ния
пълен член обо-ру-де-ни-ят
женски род обо-ру-де-на
членувано обо-ру-де-на-та
среден род обо-ру-де-но
членувано обо-ру-де-но-то
множествено число обо-ру-де-ни
членувано обо-ру-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-ру-дил
непълен член обо-ру-ди-лия
пълен член обо-ру-ди-ли-ят
женски род обо-ру-ди-ла
членувано обо-ру-ди-ла-та
среден род обо-ру-ди-ло
членувано обо-ру-ди-ло-то
множествено число обо-ру-ди-ли
членувано обо-ру-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-ру-дел
женски род обо-ру-де-ла
среден род обо-ру-де-ло
множествено число обо-ру-де-ли