оборудело съм

Речник на българския език

1. оборудело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оборудело съм е производна форма на оборудя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).