обору̀дване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед.
1. Снабдяване, обзавеждане.
2. Това, с което се оборудва — машини, апарати, съоръжения и др.
1. Снабдяване, обзавеждане.
2. Това, с което се оборудва — машини, апарати, съоръжения и др.
Синоними
Грешни изписвания (16)
- оборудвани
- оборудвъне
- оборудвъни
- обурудване
- обурудвани
- обурудвъне
- обурудвъни
- уборудване
- уборудвани
- уборудвъне
- уборудвъни
- убурудване
- убурудвани
- убурудвъне
- убурудвъни
- обородване
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обо-руд-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | обо-руд-ва-не-то | |
| мн.ч. | обо-руд-ва-ния | |
| членувано | обо-руд-ва-ни-я-та |