снаряжаване

Речник на българския език

снаряжаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • снаръжаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сна-ря-жа-ва-не
членувано сна-ря-жа-ва-не-то
мн.ч. сна-ря-жа-ва-ния
членувано сна-ря-жа-ва-ни-я-та