обоня̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Едно от сетивата — способност за възприемане и различаване на миризми. Остро обоняние.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- обуняние
- убоняние
- убуняние
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обо-ня-ние | |
|---|---|---|
| членувано | обо-ня-ни-е-то | |
| мн.ч. | обо-ня-ния | |
| членувано | обо-ня-ни-я-та |