обиколка

Речник на българския език

обико̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обико̀лки, ж.
1. Обикаляне, обхождане, движение около нещо. Трябва да направя две обиколки на стадиона.
2. Дължината на линията, която опасва едно тяло; периметър. Обиколката на триъгълника е равна на сбора от дължините на трите му страни. Обиколка на талията.
3. Движение в нещо. Обиколка из планината.

Грешни изписвания (7)

  • обеколка
  • обеколкъ
  • обиколкъ
  • убеколка
  • убеколкъ
  • убиколка
  • убиколкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-кол-ка
членувано оби-кол-ка-та
мн.ч. оби-кол-ки
членувано оби-кол-ки-те
звателна форма