обида

Речник на българския език

обѝда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обѝди, ж.
1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди.
2. Чувството, което предизвиква такова оскърбление. Лицето му пламна от обида.

Грешни изписвания (3)

  • обидъ
  • убида
  • убидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-да
членувано оби-да-та
мн.ч. оби-ди
членувано оби-ди-те
звателна форма