афронт

Речник на българския език

афро̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Обида, оскърбление или засрамване на публично място в присъствието на оскърбеното лице. Грубо незачитане и пренебрегване.

Грешни изписвания (1)

  • ъфронт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аф-ронт
непълен член аф-рон-та
пълен член аф-рон-тът
мн.ч. аф-рон-ти
членувано аф-рон-ти-те
бройна форма аф-рон-та
звателна форма