обезценявам

Речник на българския език

обезценя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезценя̀ваш, несв. и обезценя̀, св.; Какво.
1. Намалявам стойността на нещо, правя малоценно.
2. Прен. Правя нещо да не се цени. Инфлацията обезценява парите. Конфликтите обезценяват отношенията между хората.
обезценявам се/обезценя се. — Губя стойността си, ценността си.

Грешни изписвания (15)

  • обезценявъм
  • обезцинявам
  • обезцинявъм
  • обизценявам
  • обизценявъм
  • обизцинявам
  • обизцинявъм
  • убезценявам
  • убезценявъм
  • убезцинявам
  • убезцинявъм
  • убизценявам
  • убизценявъм
  • убизцинявам
  • убизцинявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-це-ня-вам обез-це-ня-ва-ме
2 лице обез-це-ня-ваш обез-це-ня-ва-те
3 лице обез-це-ня-ва обез-це-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-це-ня-вах обез-це-ня-вах-ме
2 лице обез-це-ня-ва обез-це-ня-вах-те
3 лице обез-це-ня-ва обез-це-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-це-ня-вах обез-це-ня-вах-ме
2 лице обез-це-ня-ва-ше обез-це-ня-вах-те
3 лице обез-це-ня-ва-ше обез-це-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезценявал съм обезценявала съм обезценявало съм обезценявали сме
2 лице обезценявал си обезценявала си обезценявало си обезценявали сте
3 лице обезценявал е обезценявала е обезценявало е обезценявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезценявал бях обезценявала бях обезценявало бяхме обезценявали
2 лице беше обезценявал беше обезценявала беше обезценявало бяхте обезценявали
3 лице беше обезценявал беше обезценявала беше обезценявало бяха обезценявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезценявам ще обезценяваме
2 лице ще обезценяваш ще обезценявате
3 лице ще обезценява ще обезценяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезценявал ще съм обезценявала ще съм обезценявало ще сме обезценявали
2 лице ще си обезценявал ще си обезценявала ще си обезценявало ще сте обезценявали
3 лице ще е обезценявал ще е обезценявала ще е обезценявало ще са обезценявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезценявам щяхме да обезценяваме
2 лице щеше да обезценяваш щяхте да обезценявате
3 лице щеше да обезценява щяха да обезценяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезценявал щях да съм обезценявала щях да съм обезценявало щяхме да сме обезценявали
2 лице щеше да си обезценявал щеше да си обезценявала щеше да си обезценявало щяхте да сте обезценявали
3 лице щеше да е обезценявал щеше да е обезценявала щеше да е обезценявало щяха да са обезценявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезценявал съм обезценявала съм обезценявало съм обезценявали сме
2 лице обезценявал си обезценявала си обезценявало си обезценявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезценявал съм обезценявала съм обезценявало съм обезценявали сме
2 лице обезценявал си обезценявала си обезценявало си обезценявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезценявал била съм обезценявала било съм обезценявало били сме обезценявали
2 лице бил си обезценявал била си обезценявала било си обезценявало били сте обезценявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезценявам щяла съм да обезценявам щяло съм да обезценявам щели сме да обезценяваме
2 лице щял си да обезценяваш щяла си да обезценяваш щяло си да обезценяваш щели сте да обезценявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезценявал щяла съм да съм обезценявала щяло съм да съм обезценявало щели сме да сме обезценявали
2 лице щял си да си обезценявал щяла си да си обезценявала щяло си да си обезценявало щели сте да сте обезценявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезценявал бих обезценявала бих обезценявало бихме обезценявали
2 лице би обезценявал би обезценявала би обезценявало бихте обезценявали
3 лице би обезценявал би обезценявала би обезценявало биха обезценявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-це-ня-вай обез-це-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-це-ня-ван
непълен член обез-це-ня-ва-ния
пълен член обез-це-ня-ва-ни-ят
женски род обез-це-ня-ва-на
членувано обез-це-ня-ва-на-та
среден род обез-це-ня-ва-но
членувано обез-це-ня-ва-но-то
множествено число обез-це-ня-ва-ни
членувано обез-це-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-це-ня-вал
непълен член обез-це-ня-ва-лия
пълен член обез-це-ня-ва-ли-ят
женски род обез-це-ня-ва-ла
членувано обез-це-ня-ва-ла-та
среден род обез-це-ня-ва-ло
членувано обез-це-ня-ва-ло-то
множествено число обез-це-ня-ва-ли
членувано обез-це-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-це-ня-вал
женски род обез-це-ня-ва-ла
среден род обез-це-ня-ва-ло
множествено число обез-це-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-це-ня-ващ
непълен член обез-це-ня-ва-щия
пълен член обез-це-ня-ва-щи-ят
женски род обез-це-ня-ва-ща
членувано обез-це-ня-ва-ща-та
среден род обез-це-ня-ва-що
членувано обез-це-ня-ва-що-то
множествено число обез-це-ня-ва-щи
членувано обез-це-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-це-ня-вай-ки