обезценя

Речник на българския език

обезценя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обезценѝш, мин. св. обезценѝх, мин. прич. обезценѝл, св.вж. обезценявам.

Грешни изписвания (16)

  • обезценйа
  • обезценйъ
  • обезцинйа
  • обезцинйъ
  • обизценйа
  • обизценйъ
  • обизцинйа
  • обизцинйъ
  • убезценйа
  • убезценйъ
  • убезцинйа
  • убезцинйъ
  • убизценйа
  • убизценйъ
  • убизцинйа
  • убизцинйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-це-ня обез-це-ним
2 лице обез-це-ниш обез-це-ни-те
3 лице обез-це-ни обез-це-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-це-них обез-це-них-ме
2 лице обез-це-ни обез-це-них-те
3 лице обез-це-ни обез-це-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-це-нях обез-це-нях-ме
2 лице обез-це-не-ше обез-це-нях-те
3 лице обез-це-не-ше обез-це-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезценил съм обезценила съм обезценило съм обезценили сме
2 лице обезценил си обезценила си обезценило си обезценили сте
3 лице обезценил е обезценила е обезценило е обезценили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезценил бях обезценила бях обезценило бяхме обезценили
2 лице беше обезценил беше обезценила беше обезценило бяхте обезценили
3 лице беше обезценил беше обезценила беше обезценило бяха обезценили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезценя ще обезценим
2 лице ще обезцениш ще обезцените
3 лице ще обезцени ще обезценят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезценил ще съм обезценила ще съм обезценило ще сме обезценили
2 лице ще си обезценил ще си обезценила ще си обезценило ще сте обезценили
3 лице ще е обезценил ще е обезценила ще е обезценило ще са обезценили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезценя щяхме да обезценим
2 лице щеше да обезцениш щяхте да обезцените
3 лице щеше да обезцени щяха да обезценят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезценил щях да съм обезценила щях да съм обезценило щяхме да сме обезценили
2 лице щеше да си обезценил щеше да си обезценила щеше да си обезценило щяхте да сте обезценили
3 лице щеше да е обезценил щеше да е обезценила щеше да е обезценило щяха да са обезценили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезценял съм обезценяла съм обезценяло съм обезценели сме
2 лице обезценял си обезценяла си обезценяло си обезценели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезценил съм обезценила съм обезценило съм обезценили сме
2 лице обезценил си обезценила си обезценило си обезценили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезценил била съм обезценила било съм обезценило били сме обезценили
2 лице бил си обезценил била си обезценила било си обезценило били сте обезценили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезценя щяла съм да обезценя щяло съм да обезценя щели сме да обезценим
2 лице щял си да обезцениш щяла си да обезцениш щяло си да обезцениш щели сте да обезцените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезценил щяла съм да съм обезценила щяло съм да съм обезценило щели сме да сме обезценили
2 лице щял си да си обезценил щяла си да си обезценила щяло си да си обезценило щели сте да сте обезценили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезценил бих обезценила бих обезценило бихме обезценили
2 лице би обезценил би обезценила би обезценило бихте обезценили
3 лице би обезценил би обезценила би обезценило биха обезценили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-це-ни обез-це-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-це-нен
непълен член обез-це-не-ния
пълен член обез-це-не-ни-ят
женски род обез-це-не-на
членувано обез-це-не-на-та
среден род обез-це-не-но
членувано обез-це-не-но-то
множествено число обез-це-не-ни
членувано обез-це-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-це-нил
непълен член обез-це-ни-лия
пълен член обез-це-ни-ли-ят
женски род обез-це-ни-ла
членувано обез-це-ни-ла-та
среден род обез-це-ни-ло
членувано обез-це-ни-ло-то
множествено число обез-це-ни-ли
членувано обез-це-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-це-нял
женски род обез-це-ня-ла
среден род обез-це-ня-ло
множествено число обез-це-не-ли