обезценявал

Речник на българския език

1. обезценявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезценявал е производна форма на обезценявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезценявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезценявал е производна форма на обезценявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезценявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезценявал е производна форма на обезценявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезценявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезценявал е производна форма на обезценявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).