обезпокоя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-по-коя	обез-по-ко-им
2 лице	обез-по-ко-иш	обез-по-ко-и-те
3 лице	обез-по-кои	обез-по-ко-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-по-ко-их	обез-по-ко-их-ме
2 лице	обез-по-кои	обез-по-ко-их-те
3 лице	обез-по-кои	обез-по-ко-и-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-по-ко-ях	обез-по-ко-ях-ме
2 лице	обез-по-ко-е-ше	обез-по-ко-ях-те
3 лице	обез-по-ко-е-ше	обез-по-ко-я-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезпокоил съм	обезпокоила съм	обезпокоило съм	обезпокоили сме
2 лице	обезпокоил си	обезпокоила си	обезпокоило си	обезпокоили сте
3 лице	обезпокоил е	обезпокоила е	обезпокоило е	обезпокоили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезпокоил	бях обезпокоила	бях обезпокоило	бяхме обезпокоили
2 лице	беше обезпокоил	беше обезпокоила	беше обезпокоило	бяхте обезпокоили
3 лице	беше обезпокоил	беше обезпокоила	беше обезпокоило	бяха обезпокоили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезпокоя	ще обезпокоим
2 лице	ще обезпокоиш	ще обезпокоите
3 лице	ще обезпокои	ще обезпокоят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезпокоил	ще съм обезпокоила	ще съм обезпокоило	ще сме обезпокоили
2 лице	ще си обезпокоил	ще си обезпокоила	ще си обезпокоило	ще сте обезпокоили
3 лице	ще е обезпокоил	ще е обезпокоила	ще е обезпокоило	ще са обезпокоили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезпокоя	щяхме да обезпокоим
2 лице	щеше да обезпокоиш	щяхте да обезпокоите
3 лице	щеше да обезпокои	щяха да обезпокоят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезпокоил	щях да съм обезпокоила	щях да съм обезпокоило	щяхме да сме обезпокоили
2 лице	щеше да си обезпокоил	щеше да си обезпокоила	щеше да си обезпокоило	щяхте да сте обезпокоили
3 лице	щеше да е обезпокоил	щеше да е обезпокоила	щеше да е обезпокоило	щяха да са обезпокоили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезпокоял съм	обезпокояла съм	обезпокояло съм	обезпокоели сме
2 лице	обезпокоял си	обезпокояла си	обезпокояло си	обезпокоели сте
3 лице	обез-по-ко-ял обезпокоял е	обез-по-ко-я-ла обезпокояла е	обез-по-ко-я-ло обезпокояло е	обез-по-ко-е-ли обезпокоели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезпокоил съм	обезпокоила съм	обезпокоило съм	обезпокоили сме
2 лице	обезпокоил си	обезпокоила си	обезпокоило си	обезпокоили сте
3 лице	обез-по-ко-ил обезпокоил е	обез-по-ко-и-ла обезпокоила е	обез-по-ко-и-ло обезпокоило е	обез-по-ко-и-ли обезпокоили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезпокоил	била съм обезпокоила	било съм обезпокоило	били сме обезпокоили
2 лице	бил си обезпокоил	била си обезпокоила	било си обезпокоило	били сте обезпокоили
3 лице	бил обезпокоил бил е обезпокоил	била обезпокоила била е обезпокоила	било обезпокоило било е обезпокоило	били обезпокоили били са обезпокоили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезпокоя	щяла съм да обезпокоя	щяло съм да обезпокоя	щели сме да обезпокоим
2 лице	щял си да обезпокоиш	щяла си да обезпокоиш	щяло си да обезпокоиш	щели сте да обезпокоите
3 лице	щял да обезпокои щял е да обезпокои	щяла да обезпокои щяла е да обезпокои	щяло да обезпокои щяло е да обезпокои	щели да обезпокоят щели са да обезпокоят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезпокоил	щяла съм да съм обезпокоила	щяло съм да съм обезпокоило	щели сме да сме обезпокоили
2 лице	щял си да си обезпокоил	щяла си да си обезпокоила	щяло си да си обезпокоило	щели сте да сте обезпокоили
3 лице	щял да е обезпокоил щял е да е обезпокоил	щяла да е обезпокоила щяла е да е обезпокоила	щяло да е обезпокоило щяло е да е обезпокоило	щели да са обезпокоили щели са да са обезпокоили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезпокоил	бих обезпокоила	бих обезпокоило	бихме обезпокоили
2 лице	би обезпокоил	би обезпокоила	би обезпокоило	бихте обезпокоили
3 лице	би обезпокоил	би обезпокоила	би обезпокоило	биха обезпокоили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-по-кой	обез-по-кой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-по-ко-ен
		непълен член	обез-по-ко-е-ния
		пълен член	обез-по-ко-е-ни-ят
	женски род		обез-по-ко-е-на
		членувано	обез-по-ко-е-на-та
	среден род		обез-по-ко-е-но
		членувано	обез-по-ко-е-но-то
множествено число			обез-по-ко-е-ни
		членувано	обез-по-ко-е-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-по-ко-ил
		непълен член	обез-по-ко-и-лия
		пълен член	обез-по-ко-и-ли-ят
	женски род		обез-по-ко-и-ла
		членувано	обез-по-ко-и-ла-та
	среден род		обез-по-ко-и-ло
		членувано	обез-по-ко-и-ло-то
множествено число			обез-по-ко-и-ли
		членувано	обез-по-ко-и-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-по-ко-ял
	женски род	обез-по-ко-я-ла
	среден род	обез-по-ко-я-ло
множествено число		обез-по-ко-е-ли