щяла съм да обезпокоя

Речник на българския език

1. щяла съм да обезпокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обезпокоя е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).