обезпокояло

Речник на българския език

1. обезпокояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокояло е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезпокояло е производна форма на обезпокоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).