нотен

Речник на българския език

но̀тен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. но̀та

Грешни изписвания (1)

  • нотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-тен
непълен член нот-ния
пълен член нот-ни-ят
ж. р. нот-на
членувано нот-на-та
ср. р. нот-но
членувано нот-но-то
мн. ч. нот-ни
членувано нот-ни-те

Връзки