но̀та
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. но̀ти, ж.
1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.
същ. умал. но̀тка, мн. но̀тки, ж. (в 3 знач.).
прил. но̀тен, но̀тна, но̀тно, мн. но̀тни. Нотна тетрадка.
• Говоря като по ноти. — Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо.
мн. но̀ти, ж. Спец. Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.
1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.
същ. умал. но̀тка, мн. но̀тки, ж. (в 3 знач.).
прил. но̀тен, но̀тна, но̀тно, мн. но̀тни. Нотна тетрадка.
• Говоря като по ноти. — Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо.
мн. но̀ти, ж. Спец. Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.
Грешни изписвания (1)
- нотъ