ножница

Речник на българския език

но̀жница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. но̀жници, ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ножнеца
  • ножнецъ
  • ножницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нож-ни-ца
членувано нож-ни-ца-та
мн.ч. нож-ни-ци
членувано нож-ни-ци-те
звателна форма