ничий

Речник на българския език

1. нѝчий прилагателно име (тип 88a) редактиране

Значение

нѝчия, нѝчие, мн. нѝчии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.

Грешни изписвания (1)

  • ничей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ни-чий
непълен член ни-чия
пълен член ни-чи-ят
ж. р. ни-чия
членувано ни-чи-я-та
ср. р. ни-чие
членувано ни-чи-е-то
мн. ч. ни-чии
членувано ни-чи-и-те

2. нѝчий отрицателно местоимение (тип 125) редактиране

Значение

нѝчия, нѝчие, мн. нѝчии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.

Грешни изписвания (1)

  • ничей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. ни-чий
винителен падеж
дателен падеж
дателен падеж, предложна форма (на ?)
ж.р., ед.ч. ни-чия
ср.р., ед.ч. ни-чие
мн.ч. ни-чии